ЗА СТЕРОИДИТЕ

Раздела “ЗА СТЕРОИДИТЕ” има за цел да запознае потребителите с темата, като представи подробна и безпристрастна информация. Екипът ни не подкрепя употребата на подобни медикаменти и не препоръчва на никого да прибягва към тях, без да се запознае напълно с действието им.

Допълнителната стимулация в спорта има история дълга, колкото и тази на състезателния спорт – още от древните Олимпиади атлетите са търсели различни начини да подобрят и повишат своите способности.

С напредването на познанието и науката в тази история, се намесват все по-нови вещества и средства, натрупват се нови познания за действието на различните вещества, като няколко важни открития в химията и биологията дават сериозен тласък към една епоха в спорта, макар и в сравнително разтеглен времеви период.

Предисторията на ерата на стероидите

През 1889 година Чарлс Едуард Браун – Секуърд, професор по физология от Харвард и живеещ в Париж, в търсене на „подмладяващ еликсир”, си инжектира подкожно смес от извлеци от тестиси на морски свинчета и кучета, като описва значително повишаване на енергията и жизнеността, умствената концентрация, отшумяване на проблеми с уринирането и запека. Всички тези ефекти обаче траят кратко и поради това ги отдава на плацебо ефекта. Скоро работата му остава забравена.

През 20-те години на 20-ти век друг професор по физиология и химия, от университета в Чикаго – Фред Кох, и негов студент – Лемуел МакГий, добиват 20 мг пречистен екстракт от 18 килограма тестиси от бикове. Те инжектират по малко от него в кастрирани петли и установяват, че започва ремаскулинизация.

В началото на 30-те години на миналия век Адолф Бутенанд изолира андростендиона, прохормон прекурсор на тестостерона, от човешка урина (1 мг от 15 000 литра).

През 1935 година Кароли Дейвид и Ернст Лаквеур успяват да излоират кристален тестостерон от животински тестиси.

Няколко месеца по-късно два екипа – на Адолф Бутенанд и Г. Ханиш, финансирани от „Шеринг” в Берлин, и на Леополд Рузицка и А. Ветстейн от „Циба” в Базел, за първи път синтезират изкуствено тестостерон от холестерол (за което през 1939 година получават Нобелова награда за Медицина), който още през следващата година на олимпийските игри в Берлин дава началото на новата спортна ера – тази на стероидите.

Какво представляват ААС

Всички анаболни андрогенни стероиди (ААС или АС), както би следвало да е пълното наименования на тази група вещества, са производни на мъжкия полов хормон тестостерон.

Някои от тях са просто негови естери, други са негови метаболити, трети се получават чрез различни химически реакции, но всички те, както и всички мъжки, женски, глюкокортикоидни и минералкортиокидни хормони са с основна химична структура на циклопентаперхидрофенантрен.

Приложение на стероидите

АС имат изключително широко приложение в медицината:

• Като хормонозаместваща терапия при хипогонадизъм или при напреднала възраст;
• Като средство за предотвратяване загубата на мускулна и костна маса при химиотерапии и тежки изгаряния или оперативни намеси;
• При болни от СПИН;
• Като лекарствени средства срещу анемии;
• Като средство за предизвикване на обратима лекарствена стерилност.

Но масовото им използване не е свързано с предотвратяването и борбата със здравословни проблеми, а с повишаването на спортни резултати, придобиването на различен външен вид, а нерядко в последствие – и със предизвикването на здравословни проблеми, причинени от прекомерната и меко казано глупаватата им употреба.

Каква е целта на този раздел

• Да информира читателите за това, какво всъщност са АС;
• Да се опише как действат в организма АС;
• Да се спомене какво могат да дадат за здравето на използващия и какво могат да вземат от здравето му;
• Да се разгледат какви са често повтаряните митове и заблуди за тях и каква всъщност е истината според нас,;
• Да покажем какво според нас може да се очаква от така популярното „гаражно производство” / „ъндърграунд”;
• Да информира как действат прохормоните, които са си всъщност АС;
• Да покаже кои АС и какво действие имат при жените.

Върху какво е основана информацията, която сме събрали в раздела

Всичко, което е написано по-надолу за действието на различните активни вещества, важи и се базира само на изследвания, които са провеждани с препарати, предназначени за хуманна употреба, с препарати за ветеринарна употреба, но намерили широко приложение в спорта или с препарати, разработени изцяло за нуждите на професионалния спорт, които са произведени легално и действията им са проучени и описани подробно.

АС – действие и ефекти

АС действат в организма като дублират и изместват дейността на тестостерона, тоест свързват се с андрогенните рецептори, превръщат се от различни ензими в различни метаболити, потискат или стимулират определени жлези с вътрешна секреция, като всяко различно активно вещество върши тези неща в различна степен и по различен начин.

Свързване с андрогенните рецептори в клетките

Ще започнем обзора с най-важното за спортиста действие, а именно свързването с андрогенните рецептори (АР) в клетките.

В тази област на действие АС се делят на две групи:

• Такива, които се свързват добре и за продължително време с АР (или както е популярно – стабилизират андрогенния рецептор);
• Такива, които го правят толкова слабо, че практически това няма значение за тяхното действие.

Или казано иначе – такива, които имат геномна активност и такива, които имат негеномна активност.

За да се добие по-ясна представа какво и защо случва от това им действие, ще уточня няколко неща:

1. Андрогенните рецептори са големи белтъчни молекули, съставени от около 1000 аминокиселини, които се намират вътре в клетката. Когато две молекули тестостерон или АС се свържат с АР и ако получения комплекс е стабилен, то той преминава в ядрото на клетката и се свързва с точно определен участък от ДНК, като го активира да препише информацията от него и в РНК, която после инициира синтеза на определен вид белтък. Какъв е видът на новосинтезирания белтък зависи от това към кой участък на ДНК се е присъединила групата АР+АС, а това пък зависи от вида на АС, който се е свързал с АР.

   Значение за това действие има и това, че освен комплекса АС+АР, към ДНК се свързват и различни специфични протеини, които могат да са коактиватори или косупресори на получения комплекс и съществено да повлияят на процеса за синтез на нов белтък.

   Повече белтък – повече мускули, най-„лаишки“ казано разбира се.

2. Андрогенни рецептори има не само вътре в клетката, има такива и на повърхността ѝ, на клетъчната мембрана. Някои АС се свързват много слабо или за много кратко време с вътреклетъчните АР и практически полученият комплекс не може да навлезе в клетъчното ядро, но те се свързват с рецептори, които са разлопожени на мебраната на клетките, които в активирано състояние подобряват йонния транспорт и дават сигнал за синтезиране на различни протеини вътре в клетката.
3. АС блокират глюкокортикоидните рецептори, като по този начин предотвратяват катаболните процеси. Някои техни представители, като станазолол и оксандролон, правят това изключително силно и част от анаболното им действие се дължи именно на този процес.
4. Някои АС – оксиметолон, болденон, флуоксиместерон, увеличават синтеза на еритроцити.
5. Някои АС – нандролон, норетандролон, оксиметолон и тренболон, имат прогестагенна активност, тоест свързват се и активират рецепторите на прогестерона. Това помага за възстановяването на възбудената ЦНС, задържа вода и натрий в организма, увеличава апетита.
6. АС увеличават синтеза на ИФР-1 и то точно в мускулатурата, а не в черния дроб, където основно се синтезира ИФР-1.
7. АС интензифицират процеса на делене на клетките-сателити в мускулите. Този процес се инициира от тренировъчните натоварвания, но при наличние на допълнителен прием протича много по-интензивно. Някои препарати са способни да го инициират в някаква степен и сами, без допълнителни тренировъчни натоварвания.

Взаимодействие на АС с различни ензими

Ароматаза и алфа-5-редуктаза

Тъй като АС са структурно производни на тестостерона, те взаимодействат в различна степен според структурните си разлики и с ензимите, които превръщат тестостерона в различни метаболити.

Най-важните от тях са енизимите ароматаза и алфа-5-редуктаза.

Ароматазата превръща тестостерона в естрадиол. В организма на мъжа това е единствения начин за синтез на естрадиол. Превръща също и андростендиона в естрон.

Някои АС са изключително податливи на действието на този ензим. Такива са тестостерон, метилтестостерон и метандростенолон. Други не се влияят от действието на ароматазата – такива са оксандролон, станазолол, оксиметолон, дростанолон, тренболон, хлордехидрометилтестостерон. Има и една трета гупа АС, които могат да се превръщат в естрадиол и без участието на ензима ароматаза, такива са нандролон, норетандролон и етилестренол.

Ензимът алфа-5-редуктаза превръща тестостерона в дихидротестостерон, с който се свързват андрогенните странични ефекти от действието му – оплешивяване, окосмяване, увеличаване на простатата и половите органи.

Една част от АС не се влияат от действието на алфа-5-редуктазата (оксандролон, хлордехидрометилтестостерон, станазолол, оксиметолон), други взаимодействат с нея (тестостерон, метилтестостерон) и се првръщат в различни метаболити, които действат или много по-силно или много по-слабо от стероида родител.

17-бета-хидростероид дехидрогеназа и 3-бета-хидростероид дехидрогеназа

Следващите ензими, които са с важно значение за действието на АС в организма, са 17-бета-хидростероид дехидрогеназа и 3-бета-хидростероид дехидрогеназа.

Тези два ензима превръщат DHEA (дехидроепиандростерона) в андростендион (3-бета-ХСД) и в андростендиол (17-бета-ХСД), а от своя страна андростендионът (17-бета ХСД) и андростендиолът (3-бета-ХСД)  се превръщат в тестостерон, като тази реакция е двупосочна – превръщат и тестостерона в андростендион.

Някои АС взаимодействат с тях силно, например оксандролона, и получения метаболит на практика не действа толкова силно или не действа въобще върху растежа на мускулите и затова дозата за този препарат би трябвало да е по-висока от тази на близък по струкура АС със сходно действие.

Естерази

Последната група ензими, които имат отношение към приема на АС са естеразите. Тяхната задача е да разделят естерите на алкохоли + органични киселини или казано на разбираем и подходящ за темата език – да разделят тестостерона, който химически се явява вид алкохол, от опашката към която е прикрепен за внасяне в организма. Така в кръвта навлиза самият тестостерон, а видът на естера, които е използван определя с каква скорост и за колко време ще се случи това – ще има ли пикови концентрации, кога ще се достигнат, колко често ще трябва да се слагат инжекциите. Тези специфики могат силно да раздалечат употребата на различни естери на едно и също вещество (в нашия случай на тестостерона или например нандролона) според различни цели и резултати, а в някои случаи – и според индивидуалната чувствителност и особености на организма на изплозващия ги.

Взаимодействие със СХСГ

Остана да обърнем внимание и на едно взаимодействие на АС в огранизма, което не е свързано с ензими, а с един специфичен протеин – СХСГ (секс-хормон свързващ глобулин). СХСГ е протеин, който се свързва с тестостерона и го прави неактивен.

Някои АС се свързват с него и така повишават нивото на свободния тестостерон, а освен това при една част от тях полученият комплекс има своя допълнителна дейност – свързва се с андрогенни рецептори на повърхността на клетката и ги активира.

Разбира се, тези свързвания на АС със СХСГ намаляват пряко тяхната концентрация в кръвта. Високите дози АС по време на цикъл водят до повишаване и на нивата на СХСГ, като по този начин организмът се стреми да постигне равновесно състояние и да балансира ефектите от високи (над физиологичния праг) нива на андрогенни анаболни стероиди.

Странични ефекти от употребата на АС

Почти няма лекарство без странични ефекти, а всички тези взаимодействия на АС и разликите в тяхната активност и начини на действие имат определящо значение за техите такива.

Потискане на собственото хормонално производство

Тъй като в организма всичко се регулира на принципа на обратната връзка, приемът на АС в дози, които да окажат влияние на спортните резултати почти винаги води до промяна на концентрациите в кръвта на всички полови хормони и дава сигнал на организма да намали или напълно да потисне собственото производство на тестостерон.

Единици са препаратите, които практически не повлияват производството на собствения тестостерон или го правят в пренебрежимо ниска степен, когато се взимат в доза, която да подобри някакъв спортен резултат или да доведе до натрупване на мускулна маса.

Влияние върху сърдечно-съдовата система (СС)

Противно на наложеното мнение (но за това ще стане дума отделно), АС не оказват кой знае какво негативно влияние на СС, ако няма предхождаща патология.

Някои АС повишават кръвното налягане и това е свързано с повишената задръжка на вода и натрий в организма. Рядко могат и да влошат липидния профил на употрябващия ги.

Влияние върху черния дроб

Тъй като почти всички орални препарати са със структура, която пречи на разпада им там, натоварват черния дроб, карайки го да работи по-интензивно, особено при комбинации на няколко препарата във високи дози.

Нивата на чернодробните ензими се променят.

Екипът ни държи да отбележи, че някои АС много сериозно натоварват черния дроб – дори кратковременен прием е достатъчен за силно негативни последици.

Влияние върху бъбреците

Макар и не толкова самостоятелно, но особено тежко негативно влияние може да има комбинацията от кленбутерол във високи дози + АС или АС + високи дози диуретици, като първата комбинация е изключително опасна и със силно нефротоксичен ефект.

Увеличаване на простата

Някои АС, които са податливи на действието на алфа-5-редукатазата действително могат да предизвикат увеличение на простатата.

Зависимост

Не предизвикват физическа зависимост, но има не малко случаи на психологическа такава. Това се дължи в много голяма степен на личностни особености на използващия ги, както и на благоприятния им ефект върху физическите възможности и самочувствието му.

Вирилизация

Напълно реална опасност при използването им от жени.

С изключение на няколко препарата, в ниски дози и определени схеми на прием, всички АС водят до вирилизация.

Гинекомастия

Гинекомастията при мъжете също е съвсем реална заплаха, както вирилизацията при жените.

АС, които са податливи на действието на ароматазата и се взимат във високи дози (а дозите необходими за спортни резултати винаги са високи), както и тези АС, които и сами имат естрогенна активност и / или прогестагенна активност, предизвикват гинекомастия.

Тук трябва да отбележим, че голяма роля има и индивидуалната чувствителност на взимащия АС.

Задръжка на вода

Свързана е с естрогенната и прогестагенната активност на препаратите.

Оплешивяване

Оплешивяването е възможно при прием на силно андрогенни АС, но е и силно зависимо от нивата на алфа-5-редуктаза от тип 1 в организма.

Акне

Акнето е неприятен страничен ефект от приема на АС. Свързано е с повишаването нивата на естрадиол и ДХТ в организма.

Употреба на АС при определени медицински състояния

BB-Team напомня, че всички странични ефекти са напълно нормално явление за прием на лекарставени средства във високи дози, а една част от АС са разработени именно като такива – за приложение при определени медицински състояния.

Това са:

• При забавено полово и / или фзическо развитие при деца (тестостерон и нандролон);
• Хормонозаместваща терапия при възрастни хора, за лекуване на симптомите на андропауза при мъжете;
• При остеопороза;
• При загуба на мускулна маса и костна плътност при болни от СПИН;
• Загуба на мускулна маса след химио- и лъчетерапия;
• При тежки изгаряния, като средство за ускоряване на възстановяването (оксандролон);
• При тежки анемии, за стимулиране производството на еритроците и общо стимулиране на организма (оксиметолон);
• При онкологични състояния (основно в миналото, сега вече не се използват в това направление поради появата на много по-ефективни препарати).

Запознахме се със същността на анаболните стероиди, тяхното действие в тялото, както и със страничните ефекти, свързани с употребата им.
Информацията за тях обаче не спира дотук.

Откъде идват митовете и заблудите, свързани с АС?

Всички те тръгват от два противположни лагера – на привържениците (+) и на противниците (-) на употребата им*. Всеки от тях вади свои легенеди и пуска свои слухове, които да обслужват неговата кауза и да помогнат да намери повече последователи, а в същото време истината се размива и забравя.

Ще разгледам подробно тезите на двата лагера, като ще ги редувам, тъй като в повечето случаи те са абсолютно противоположни.

*За улеснение ще обозначаваме тезата на противниците на употребата на АС с (-), а тезата на привържениците на употребата им – с (+), след което ще разнищим подробно всяка една от тях и ще разкрием основните заблуди, посочвайки неверните твърдения.

ААС: опасни или безопасни?

 (-) „Всички стериоди са изключително опасни“

Една от най-повтаряните и масово разпространени лъжи за АС. Като цяло, те са от най-безопасните лекарствени групи.

BB-Team напомня, че има стероиди, които водят до тежки чернодробни изменения, до пълно спиране на ендогенния тестостерон, до тежки натоварвания за сърдечно-съдовата система, но:

• Те не са създадени като хуманни лекарствени средства и не са правени тестове върху хора в контролирани условия;
• Някои от тях са препарати, създадени изключително за ветеринарна употреба, а други са дизайнерски стероиди. Не вярвам някой нормален човек да прояде мърша и да смята, че е безопасно, само защото кучето му го прави без последствия, както и не вярвам някой нормален човек да тръгне да изпробва дезоморфин, защото е виждал по телевизията наркоман, който живее с такова пристрастяване вече 5 години;
• Тези препарати са малко (миболерон и метриболон например), рядко се използват, изключително трудно се намират, скъпи са и основното им спортно приложение е при професионалисти, които все пак се подлагат на строг лекарски надзор и контрол;

(+) „Има напълно безопасни АС“

Антиподът на предишното твърдение, който е също толкова „верен“ и толкова повтарян.

Няма безопасно лекарство.

Измежду АС има тествани в дългогодишна медицинска практика препарати, за които са проведени много клинични изследвания и е натрупан голям практически медицински опит и наблюдения, както и такива, които са били толкова широко използвани организирано в спорта, че практически тяхното действие и ефекти са изучени и описани от игла до конец, но въпреки това, дори и най-меките АС имат някакви, макар и минимални, странични ефекти в дози, в които оказват влияние върху спортните резултати или чисто визуално върху мускулатурата. А тези дози съвсем не са лечебните такива.

(-)„Стероидите ще те направят импотентен”

В изключително редки случаи – да, но при премерена упротреба без крайности, каквато е масовата – не.

Непрекъснатата дълга употреба на високи дози АС със сигурност може да потисне до крайност сперматогенезата. По този въпрос има сериозни изследвания, които водят до едно заключение – да, но това е напълно обратимо, въпросът е в последстващата терапия и времевия период, през които тя е наложителна. Тестостерон енантат в доза от 200 мг на седмица се води безопасен контрацептив и то за дълъг период от време. В света има описани единични случаи на необратима импотентност при при прием на АС, но дозите и продължителността при тях са от порядък над 3 грама на седмица за периоди с продължителност няколко десетки седмици (а е дори по-правилно да кажем няколко години), както и липсата на адекватната намеса в последствие.

Терапия след стероиден цикъл

Като става въпроса за тази адекватна намеса, е редно да я споменем малко по-конкретно, защото масово битува заблудата за РСТ / ПКТ (терапията след цикъл).

Влияние на ААС върху производството на тестостерон

Изяснихме, че дори и минималният прием на АС, който води до спортни резултати или до натрупване на мускулна маса, довежда и до намаляване на собственото производтво на тестостерон, защото то се регулира на принципа на обратната връзка. Този процес се регулира от популярната ос хипоталамус – хипофиза – тестиси. Сигнал за всякакъв синтез на полови хормони се дава от хипоталамуса чрез гонадорелин / гонадолиберин / гонадотропин-рилзинг-хормон/фактор (може да го срещнете под всяко от четирите наименования), като този хормон активира предния дял на хипофизата да произведе лутеинизиращ хормон и фоликостимулиращ хормон.

Лутеинизиращия хормон стимулира Лайдинговите клетки в тестисите да произвеждат тестостерон, а фоликостимулиращия хормон – сперматогенезата. Потискането на секрецията на тестостерона може да бъде на всичките нива на тази регулираща ос. Най-крайният и лош вариант е да потиснат и хипоталамуса, като това обикновено се случва при много продължителни цикли и / или високи дози АС. Тогава се изисква външна намеса с друг сигнален хормон, който в човешкото тяло се изработва от плацентата – човешки хориотичен гонадотропин / хориогонадотропин. Важно да знаете, че той не стимулира нито хипоталамуса, нито хипофизата, а имитира действието на лутеинизиращия хормон, като в същото време потиска собственото производство на гонадорелин и лутеинизиращ хормон и затова приемът му има място в ниски дози основно в самия цикъл с АС и само при изключително продължителни и с високи дози цикли – след тях, като това е задължително да се случва в кратък период от време.

Ако обаче трениращият не е изпадал в такива крайности, е достатъчно, пак заради обратната регулация, да подтисне леко естрогените и собственото производство ще започне да се възстановява. За тази цел се използват селективни модулатори на естрогенните рецептори – тамоксифен, кломифен, понякога самостоятелно, понякога заедно с инхибитори на ензима ароматаза – анстрозол, летрозол, екземестан, форместан. Съвместната им употреба обаче изисква познания за взаимодействията между конкретните активни вещества, а и по принцип ароматазните инхибитори имат място по време на самия цикъл с АС и то когато се изплозват препарати, които са податливи на действието на ензима ароматаза (каквито са една голяма част от АС).

Влияние на ААС върху кортизола

Дотук разгледахме влиянието на АС върху производството на тестостерона, но АС не подтискат само неговото производство и действие, а понякога и действието на кортизола, като естествено след цикъл с АС и понижаването на тяхната концектрация в кръвта, действието и концентрацията на кортизола се усилват в пъти, а това води до няколко изключително неприятни последици за един спортист – увеличават се мускулния разпад, потиска се имунитета, повиваша се податливостта към травми, настъпва лесна уморяемост. За съжаление с тези неща могат да се борят препарати, които имат изключително неприятни странични ефекти и не са подходящи за продължителна употреба – лекарствени средства на основата на аминоглутетимид. Това вещество е и ароматазен инхибитор, и потиска адреналната секреция на кортизол, но също така потиска и превръщането на холестерол в 5-прегненолон, който е прекурсор на половите хормни в човешкото тяло, така че употребата на този препарат трябва да е изключително добре обмислена.

Има и още два варианта за въздействие върху кортизола – чрез използването на растежен хормон или инсулин в ниски дози, но инсулинът освен антикатаболното си действие подпомага отлагането на подкожни мазнини, а растежният хормон е скъпо средство.

Влияние на ААС върху прогестерона

Третият хормон, който има отношение към това какво би трябвало да се прави по време на цикъл с АС и след него, е прогестеронът.

Както споменах по-назад, някои АС имат силна прогестагенна активност, която от една страна носи ползи, но от друга носи и изключителни негативи – водна задръжка, гинекомастия. При употребата на такива препарати е задължително в цикъла с АС да бъдат предвидени и лекарства на основата на каберголин или бромокриптин, като първите са по-удачният вариант. Екипът на BB-Team държи да отбележи, че и за тях трябва да се знае, че имат сериозни странични ефекти и силно индивидуална поносимост, както и трябва да се знае, че макар и да са рядкост, има мъже, при които и еднократна инежкция с тестостерон може да доведе до повишаване на нивата на прогестерон.

За да не се стреля на сляпо какво е необходимо да се направи след цикъл с АС, е добре да се изледват нивата на фоликустимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон, на естрадиол, кортизол и пролактин. Техните стойности биха били достатъчен и верен ориентир дали и каква последстваща терапия е необходима.

(+) „Когато си на химия нищо не може да те събори” или „Не боледуваш, не се контузваш, раните заздравяват за секунди“

По-скоро не, въпреки че повлияват положително на организма и възстановяването. Зависи и от вида на АС, някои от тях – нандролон, оксиметолон и тренболон, могат да усилят клетъчния имунитет, а всички АС усилват хуморалния имунитет. Някои АС, като нандролон и тестостерон, могат съществено да повлияят благотворно върху възпалителни процеси в организма, а болденонът, нандролонът и оксандролонът увеличават в пъти синтеза на колаген, което е абсолютна предпоставка за по-бързо възстановяване от микро- и макротравми.

ААС и влиянието им върху спортните резултати

 (-) “Същите резултати могат да се постигнат и без анаболни стероиди”

Чисто теоретично – да. За единиците, които са надарени с невероятен генетичен потенциал това е така, но ние ще посочим няколко изключително важни уточнения:

• Никой такъв няма да добие физика като тази на професионален състезател по културизъм, нито ще постигне състезателните резултати на щангист / лекоатлет / трибоец / кросфитър от световния елит. Никога. Евентуално ще се доближи до тях;
• Това няма да се случи в сроковете, с които ще се случва с употреба на АС. Разликата ще е в години;
• Такива хора са един на няколко милиона. Доста рядка комбинация от качества, за да вадим категоричния извод, че това е възможно за всеки, не мислите ли?

(+) „Без химия нищо не става” или „Не може да станеш голям / силен / бърз / шампион без зоб“

Съвсем не е така, ако погледнем масовата представа за някакви постижения и физика. Шампион може и да не станеш, но силен, голям и бърз – да. Да не говорим и за прословутата граница между „нищо“ и „играч“ / „батка“ по залите – 90-100 килограма, 10%-15% подкожни мазнини, 150 кг лег, 180 кг клек, 210 кг тяга и 45 см ръка. Напълно постижимо с режим, тренировки, постоянство и храна, а дори и с по 20-30 килограма постижения над тези числа. Тази граница е някакъв абсолютен и леснопреодолим минимум.

(+)/(-) „Като спреш химията и всичко се губи“

Това твърдение го повтарят едновременно и най-закоравелите взимащи АС, и противниците на приема на стероиди.

Всъщност това е напълно възможно да се случи, но ако се изпълнят поне 2 от следващите няколко условия :

• Спреш да тренираш, след като спреш приема на АС;
• Храниш се зле след края на цикъла с АС;
• Взимал си препарати, които предизвикват силна водна задръжка. След прекратяването на приема им тази вода се изхвърля, но това не е загуба на мускулна маса;
• Цикълът е бил дълъг, а препаратите, предпазните и помощните средства са били лошо подбрани; възстановяването след това или е липсвало, или е било неадекватно за конкретните нужди.

Екипът на 4steroids.bg ви съветва да подхождате с повишено внимание към употребата на медикаменти , защото при неинформираност и злоупотреба това може да доведе до сериозни психофизични увреждания и дори смърт!